Публикации

Знахарката

      Тръгна си когато луната свършваше. Тръгна си и никой не разбра кога е станало. В тъмното на нощта, с помощ от вятъра и под съпровод на сова.          На сутринта Земеделецът бил дошъл както е обичаят. Поляната била отъпкана добре и широка следа водила към гората. Беше тичал почти час докато краката му не се преплели, едвам се върнал.      Извикаха Ловеца. Той използваше последните лъчи на слънцето да огледа. На поляната беше трудно да се разбере какво е станало през нощта. Цялото село беше минало и оставило своята следа.  - При втори петли се събираме. Пет човека. Една луна няма да ни има.      Нямаше доволни от решението на Ловеца, младите искаха да тръгнат веднага, старите пресмятаха колко жито ще загубят от липсата на пет здрави мъже в жътва. Все пак едните усещаха, а другите знаеха, гладът може да убие неколцина, но спрат ли да си помагат ще загинат всички.       В тъмното се събраха, дружината и трима старейшини. Ловецът прерови торбите, изхвърли няколко неща, върна някои да

Пандемичен, сутрешен сън 10:30

 Къде сега си ти, любов? В ранна сутрин  или в късни доби? През кози път, сред канари високи  или на полски друм, към слънчеви посоки? Пратил бях ти птици, зверове, треви. Заклех ги да не спират, Теб да те намерят.  Да раждат дързост, сънища, мечти. Да побеждават ярост, тъмен взор и войнските доспехи. Когато стигнат твоите крака  и изгубят се в косите меки. За име да не питат,  да не искат думи слепи. Любов,  убий ги,  те са мръсни вече.  

Китсуне*

 Слънчев лъч в зимен ден е най-близката връзка с острие на нож. Болезнена светлина. Границата. Ивица земя между дърветата през която няма да  мине никой. Там е от някога и заради някого. Най-добрият и верен приятел на листата които падат, скоро ще посрещне с радост и снега. Някъде в линейността на елементите, лисица, без видим белег за възраст,  очаква времето. Пътник, с машинални крачки и раница, следва мислите на целта си. Космите на лисицата следват вълните на вятъра, космите от брадата на човека са в такт.  Стъпките му екзекутират тишината със смъртните викове на изсъхналите листа. Твърдите подметки пречупват гръбнаците им и натрошават жилите. Лисицата е спокойна, обещано й е. Звукът изчезва в посока на вятъра, скрива се между меките мъхове и чака. Бледа и мека е човешката ръка, протегната и с разтворена длан тя прилича на парче откъснато от платното на кораб. Силна буря потопила човешки души сред тонове трупове на дървета. Останалата бяла тъкан е пропита с проклятието на безверниц

Ръце без сила и харман

 Нощта е ранна. Светлината синя, няма и помен от жълтото на слънцето. Навън, зад стените на къщата, сигурно е студено, суха скреж оформя пейзажа. Лявата ръка лежи изтръпнала под мен. по вените притичват полкове мравки. Не я усещам. Ръката която поета нарича  - десница. На тези години оформена в крепка десница. Струйката на Света трябва да преминава през свития й юмрук. Време, Пространство, Материя свити до точка. Длан-център. Ръка-извор. Ръката нито символ, нито език. Ръката оръдие, средство, ръката-аз. Връзката ни с другите. След загубата на пъпната връв, тя я замества. С нея се свързваме, с нея докосваме, с нея показваме, с нея удряме. Ставите са проектирани удобно за прегръдка, така че да обменим  топлина и емоция. Колко лесно се чупят и как боли, когато ги насилим в неестествена посока. Тази нощ, в ръката, сега безсилна, в кухите й вътрешности се пренасят малки трополещи топчета, сигурно скреж. събира се в дланта и се пръска по пръстите чак до върховете им. Ръката-крайник, далечен

Да изиграеш смъртта

     Докато влизаше в светлата стая се чуваха само стъпките й. Двамата асистенти й помогнаха да легне. Фризьорът оправи косата й, гримьорът дооправи цвета на лицето.  - Десет минути -обади се първият асистент.       Тя лежеше. Бореше се да забави дишането си и да изтласка кръвта от лицето и крайниците си. Това беше третата й роля за днес. Адреналинът рушеше всичките й усилия.  “Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят! Сам Ти, Господи, упокой душата на починалата Ирина в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка. Всяко съгрешение, което е сторила с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина. Записът звучеше ясно и с умерена сила. Помагаше й да постигне вцепенението към което се стремеше. Слухът беше едно от нещата които изк

Вятър

Добре че дойде този вятър. Отдавна го чаках. Имам сметки за уреждане с него. Толкова много закъсня. Скри се. Бяга. Старият въздух разяждаше бронхите. Не излизаше. Нищо не помагаше. Имах нужда да премести атмосферата и с това изменчиво налягане да изчистя дъха. Да издишвам към небето, с двуизмерните начертани от звезди линии. Чисто небе ми трябваше. Предопределеност. Съдбата на лековерните. Омръзна ми онази дълбочина на астрономията и метрологията. Обемни форми. Подмамващи, удобни за губене. Сега вятърът натиска отвън, затваря очите, прегръдката му те избутва и нахлува в устата. Не е нужно да дишаш. Въздухът те изпълва. Сърце стомах, черва, пихтия в мех. Изключваш мозъка, нервна система, рефлекс. Няма вече онези газирани балончета под гърдите, а монолитен газ, гранит. Дланите сами се обръщат, струиите изтичат през пръстите. Звук, постоянен, смехът на света. Мъртви думи, течение без мисли. Така се празнува, събрани под общ покров, чисти от себе си, оплетени в буря. Свободен човек от

Милост Божия

Здравейте, Скъпа Продължавам своя път по завъртените улици на селото.    Тук всеки завой е въпросителна. Кука която се закача за теб и те дърпа по-навътре, до следващия завой и следващата кука. Неравномерни криви, самодостатъчни. Като целият този град, май нарочно захвърлен на далеч на остров в морето. Пристигаш с въпроси, научаваш въпроси и си тръгваш с въпроси. Тук има църква /така я наричат местните/ „Милост Божия“, друго подобно име не съм чувал и когато ти казвам църква, не си представяй кръстовете и иконите на познатите ни храмове. Това    е едноетажна постройка с две стаи в който се влиза през различни входове. Като всичко важно тук и тя е извън центъра близо до пристанището. Стените отвън са голи и колкото съм могъл да надникна    и вътре няма нищо, освен по един дървен нар във всяка стая, приземният етаж е вкопан дълбоко в земята, няма прозорци.Чувал съм само един човек да говори за този храм и то той беше сериозно пиян. В този храм местните изпълняват Съда на любовта. Т