Гладкият черен асфалт продължаваше фатално направо. Толкова фатално и толкова направо, че белите линии на маркировката подсилваха и двете му характеристики. Времево изградени, първоначално функцията им беше различна. Коренно различна, движение, напредък развитие. Бъдеще на светлината, нов хоризонт. Постепенно, слънцето по небосклона се движеше и пътят започна да се изменя и да придобива още атрибути. От различни те преляха в спорни докато не спряха в средата на безспорното. Човешката душа отгледана в светлина и топлина, закопня за безкрайната Нирвана, спокойствието. Препъването, изтърканите подметки, набитите стъпала, понякога ужулванията, придадоха и оформиха пътят. Превърнаха го широк, прав друм. Посока към страх. Вървейки по пътя, човек усещаше угнетяващата предопределеност на бъдещото.
Точно сега една фигура минаваше близо до страничната маркировка. Раменете на човекът провисваха с всяка направена крачка, асфалта беше като магнит за подметките. Черно продълговато петно се стрелна и спря в средата на пътя. Котка, черна котка. Седеше и гледаше човека. Той бавно и внимателно събираше целия негативизъм на ситуацията, тъмнина, чернота, фаталност, лош късмет, уроки, зли очи събираше и тъпчеше в черната проскубена кожа на котката. Тя седеше и чакаше. Редовно и се случваше да я използват. От нейна страна ползването не изглеждаше като използване. Тя по-скоро изпълняваше ролята си на урбанизирана котка. Напълнените с идеали кожи на нейните диви предци още висяха нарисувани на гербове. Сега тук преполовила ширината тя наследяваше техният смисъл. Превръщаше се в символ, придобиваше значение. След малко щеше да застане на върха на оградата и там да замръзне, за да почете родоначалника си, Сфинкса. Да бъде негов пратеник през времето което умираше победено.
Изпразнената фигура на човек подсвирна докато се пълнеше със студен въздух. Котката подскочи, измина останалата част и се отдалечи.
Краката с гумените подметки се носеха над черният път с бялата маркировка. Хоризонтът светлееше. Човекът изхвърляше в движение всичките си дрехи. Те бяха неговата следа.
Гол лек и свободен влизаше в идващата светлина.
Коментари
Публикуване на коментар