Нощта на сърпа. Син. Стерилно ярък. Изместил е тъмнината с антисептичния си блясък. Синя смърт за едноклетъчните. Бавно пълзящи в плътта на падналите листа. Листа залепнали за черния асфалт. Пропити с влагата на нощта. Влагата на студа. Кондензираният дъх на дърветата. Заспали огромни дървета. Със заника дойде техният сън. Водните изпарения сега са среда на мъртвите им листа. Гният и залепват за петролната субстанция, прегръщат я, сливат се с нея. Стават черни, без мирис, каша. Стъпките потъват в тях, кашата приема и шума. Кара хората да се плъзгат на син фон. Превръща ги в сенки. Вдъхновения за писатели, проклятие за художници. Птиците мълчат пазят звуците си от смъртоносно синьото. Стерилност, чистота, подготовката за утрото. Сърпът ще разреже ефирът, ще оформи улеят по който утре ще се плъзне слънцето. Червено-жълто-жълто. Даряващо живот. Ще ни измери със сенките ни, спомен от нощта.
Коментари
Публикуване на коментар