Бряг

     Това Слънце идва от Изток, но не днес. 

    Днес облак премаза лъчите му.

     Едрата рошава глава с рога беше истинско украшение за младия бик. Застинала в неспокойствие чакаше. 

       Жената се размърда под завивките. Протегна бавно ръцете си, жилите се опънаха и заиграха под кожата. Тялото в синхрон и премерено се изправи. Ставите ритмично пропукваха в такт близък до вдишванията. 

    Копитата дълбаеха почвата, бяха стъпкали росните треви и сега изравяха кафява пръст. Колибата, оформяна всяка сутрин от острите лъчи на слънцето, седеше в мека белота на тревисти хълм до езерото. Видимата линия между поляната и дъсчения под  беше непреодолима стена за животното. Жената уверено, без бързане се движеше между окачени вещи, сънят изтичаще от косите й и освобождаваше тялото. 

    По мокрият пясък, граница между водата и сушата, оставаха следите им. Раздвоени копита и пръстите и петата. Крачките им бяха в синхрон. Пясъкът се уплътняваше малки песъчинки се притискаха. Същите който кракът на Афродита събра при първата си стъпка на брега. Бряг който Зевс ще подари на Европа. Бряг на желанието. На който хиляди огньове разгарят пламъци, хвърлят светлина,  стелят лепкав дим под който телата потушават инстинктите си, а вълните отмиват страстта. 

    Пясъкът родственик на камъните от Синай. Не Десет, а милиарди послания на Бог, за всеки човек който ще се роди на тази земя по песъчинка. Песъчинка благословена от стъпките на Христос в пустинята. 

    Пясъкът, Камък отрекъл Дявола, а рибата свидетел на Пътят на песъчинката през дълбоките води на Отчаянието, ще гони вълните до самата суша и когато се умори ще умира на брега, ще се разлага и ще се слива с частиците пясък. 

    Верни приятели отвъд времето.

    По брега сега са Тя и Бикът, неопределено краката им са ту на сушата, ту във водата. Случайността си играе с определението за позицията им. Жената седи пред грубо скования сал, скача, изчаква малко, Бикът скача. Заедно се носят в петното вода, вече изгубено в мъглата, няма хоризонт. Плискането ехти от всички страни, дъното се врязва в плуващото дърво, двамата скачат. На този бряг е обещаната храна. Кратка мисъл достига Жената, през водата, брега, тревата, стръмният склон. Там в дървената колиба остана, Дрехата. Онзи символ за цената на знанието, за кръвната връзка с първите хора, символ на бунта и победата на Човек над Бог. Тя бързо скача в сала и поема обратния път. Обещанието за близост сковава главата на животното, краката му се задействат и след секунда то е във водата. Пясък и риби танцуват около тялото му. Рибите се завират между козината му, пясъкът се сливат се праха по космите и заедно поемат към дъното и след това към брега, а рибите обикалят. Бикът ще излезе, няма да умре сега, днес той плати. 

    Слънцето е високо, остава само да притиска. Един ден. Още един ден.