Източва се нишката на времето. Преминава през различните цифри и числа, промъква се през празните им отвори, заобикаля острите им режещи ръбове. Пришива една към друга вселени, събира реалности. Оформя коридор, тунел да преминем през себе си. Плете, оплита живота ни. Бързо изпреварващо пред студеното острие на чувствата. Острието което ще раздели добро и лошо, хубаво и грозно, желание и безразличие. Нишките прерязан живот ще са камшиците на душата ни, двете половини на пътя ни ще захранят шизофренията ни. В това състезание и безпричинно упорство, духът ни ще иска да избяга. В една вселена с център хипоталамуса. Ядката на Аз. Себепознаването и себеприпознаването. Тази плоска вселена ще се спусне през целият хаос, ще създаде мостове между съня и реалността. Ще ги смеси във вкусно капучино и ще искаме да пием. Да задавим гърлата си, да не допуснем въздух и храна, да отречем даденостите, да се изпълним с вкус.
Кой може да събере в тази вселена ден и нощ, вчера, днес. Защо ни е времето? За мерна единица е ненужно сложно. Затворено в дименсиите на думите то умира. Истински живо е то на границата, където се събират Твоите устни, още не произнесен звук, само аромат. Леко потрепване от ритъма на сърцето, пулсиране през тънката ципа на кожата. Във вакуума на Антивремевата вселена смисълът е мъртъв. Движението и усещането са емоция. Спомен, желания и мечти са тънък пласт ванилова прах. Погледът не търси, очите са затворени, пулсира между полукълбата. Невронната мрежа на кожата предава функциите си, еволюира в хамак на електрическия ни заряд. Предаваме се, себе си. Отхвърляме инстинкта си, отхвърляме Бог. Животното в нас е оставено да вие пред врата на съзнанието. Спокойни сме, че то никога няма да умре ще ни чака само да се измъкнем от удобството. И пак тази граница, повърхността на кожата Ти , толкова много малки устни, микрони аромат, есенция. Мислите като сюнгер попиват, раздуват се, оформят се псведоподи, с тях се придвижват и търсят, желание. Царството им е тук, сънят е тронната им зала. Сънят, последната връзка с реалността. Последното място с измерими образи и звуци. Последен изход.
Коментари
Публикуване на коментар