Реката

 

-Къде си боцмане, куче еднооко!!!
- Тук съм капитане, на мачтата, пикая от високо.

Събирах пясъка на брега, влажен, ароматен в шепата.
Кал под ноктите, мръсна кал.

Глезените потъваха в меката почва.

Дъх сега, малко дъх.


-Къде си боцмане, куче еднооко!!!
- Тук съм капитане, на мачтата, пикая от високо. - ехтеше от долу, детската скоропоговорка пряко цепеше луната пътека на широката ромуляща река.

Вятър погали главата ми, тих вятър, влажен с дъх на риба, малка риба нервно упорито ръфаща тънките речни водорасли.

Дъх сега, малко дъх.

- Отпусни нозете, странниче, тук е меко, няма коленете ти да се наранят, реката отми скалите, леко отпусни, тук. - Дъха на рибата, духа от водораслите, скоростта на вятъра, нежно край ушите ти.

Реката идва, тегли, дърпа, идва, тегли, дърпа.

Кол здрав кол на брега, въже, връзка възел,през две, връзка възел, корабно въже, камила през уши на игла, дръж дърпай.

Ями в брега, по браздите, по браздите ями, блудкава кал в ями. Ръце в ями, реката е река от бащите ни, реката е река на децата ни, пристанището е нашата килия.

Кей на кол. Кей от кол.

По раздрънканата баржа, трополят крака, напред назад, кремък и вода. Писък, рев, .. тегли, тегли ни водата.

Дълбоко кол в яма, яма за кол дълбоко.

- Прохлада, вятър има време, странник, отпусни въжето. Песоглавци, обесници сме всички
по традиция и да не си, дърпаш веригата, и ще си.

Рони се брега, рони се. Забии го тук, забии го.

-Умори се младеж, умори се.

Дъх сега, малко дъх.

Течението тегли, реката стои.


-Къде си боцмане? Къде си? Кучеее ...

-Всички рибки плуват, само пържените не, само пържените не ...

Течението, рибки, течението ...

Реката стои.