Какъв дъжд се изсипва. Въздух не остана. Усещам стъпалата си затънали до глезените, устните си мокри, очите затворени. С ръцете дълбая. Пътека, брод, посока.
Самата сила не стига да се справи с физиката.
Че коя част побеждава цялото?
Може да я роди, но не ще я подчини.
Капките разрязват дрехите и посиняват кожата ни. Отнемат аромата на косите и топлината на гениталиите. Всички отиваме в канала. Уютно натъпкани в обли тръби. Деконструкция. Маса, деморализирани, временни. От гравитационното налягане скоростта се увеличава. Красивите цветя на емоцията се смилат до консистенция на извлек.
Амброзия!
Канални тръби пълни с амброзия.
Олимп в тръбите.
Зависими богове.
Облакът олеква и губи битката с пропорциите. Отстъпва мястото си.
Коментари
Публикуване на коментар