Здравейте, аз съм господарят на света. В началото и края на всичко съм. Многопластов, брънка по брънка, обхождам владението си. Дълбая и се провирам, оформям средата си, аз поглъщам силата на мускулите и енергията на ума ви. Аз съм този, който вади същността ви на показ, излъсквам костите ви , до бисерен блясък. Аз съм храната на душата ви*. Бял съм въпреки, че изчиствам тоновете леш по земята. Аз съм мекият бял червей. Аз съм господарят на света. Пренебрежението ви е глупост, цената на която ще оплаквате горко. Надменността ви е присъда, без право на обжалване. Нямам сърце да ви съжаля, нямам мозък да ви разбера. Вие сте мой роби, съществувате за мен, продължавате да съществувате чрез мен. Аз свързвам телесата ви с утробата на земята. Без мен губите смисъла на душата си. Аз съм господаря ви. Виждам съпротиват ви, тръпките на погнуса. Те само са стимул на възбудата ми, непокорността ми харесва, потта на борбата ви дава сол на месата. Аз съм господарят на света.
Обичам вятъра в клоните ми, лекият и галещ отърсващ праха от листата. Бурният, каращ ме да се напрегна до краен предел, да изпитам силата на ликото си. Обичам дъжда, водата по кората, целувките на капките, лекия гъдел на струйките по корените, засмуквам леко влагата, ободряват се клетките ми, разпервам клони и подхващаме концерта с птиците. Малките бели червейчета пъплят около мен, усещам как ровят земята, хранят се със мъртвите ми стари корени, почистват и обогатяват почвата. Сладки са с наивността си, зловещи са с постоянството си с което обикалят и чакат смъртта ми, Тялото ми ще се превърне в техен дом, преди да го разрушат. Това е света. На края, вятърът и орела ще събеседват дълго за съвместните ни часове. Ще си спомнят студените зими с топлината на клоните ми, горещите лета със сянката на короната ми. Ще поговорят, поговорят пък всеки ще литне по своя друм.
Ветре, приятельо, благодаря за помощта ти, за секундите отмора на крилете ми. На високо сме, от тук с теб съзираме плана - пътеките, пътищата, долините и върховете. Ееех свят, моля се само, старият ни приятел, дървото, да е тук още дълго. Спокойно бих оставил костите си в корените му. Толкова верен и постоянен другар е. Ободри го и поздрави го от мен сега. Аз ще обиколя да нагледам земята.
*- първият символ на християнството е рибата
Коментари
Публикуване на коментар