Клън

 По пътеката в ляво. Нагоре. Бяла. Тясна и висока сграда.

Дишай.
Надявам се да е вътре.
Дъжд, не мокри. Разпада се. Деконструкция на водата.
Когато няма облаци, небето тук е толкова синьо. Върховете високи, добри, силни. Дишаш леко. Пътеките те водят, разказват. Местата за почивка са много и добре разположени. Редуват се слънчеви петна с прохладни сенки. Зелената трева с мек мъх. От тук не се тръгва.
Затвор.
Фигурите под сграда са малки, скупчени. Ядро. Непрекъснато идват и си тръгват нови. влизат в сградата, излизат.
Дано е вътре.
Забравих името. Оправдавам се. Никога не съм знаел името. Не можех да говоря, а когато започнах крадях думите. Взимах на заем и не връщах. Гледам и не искам да слизам.
Трябва да им върна заема. Имам в повече.
Деконструкция на речта.
На сградата има кръст, над всички. На съседния хълм седя. На него е гробището, над кръста. с ограда от камък, вътре гора от камък, без кръст.
На същия хълм, под него е кладенеца.
Водата на селото.
От тук не си тръгваш.
Дано Тя е вътре.
Да замести думите, водата, храната.