Пандемичен, сутрешен сън 10:30

 Къде сега си ти, любов?

В ранна сутрин 

или в късни доби?

През кози път, сред канари високи 

или на полски друм, към слънчеви посоки?

Пратил бях ти птици, зверове, треви.

Заклех ги да не спират,

Теб да те намерят. 

Да раждат дързост, сънища, мечти.

Да побеждават ярост, тъмен взор и войнските доспехи.

Когато стигнат твоите крака 

и изгубят се в косите меки.

За име да не питат, 

да не искат думи слепи.

Любов, 

убий ги, 

те са мръсни вече.





 


Коментари

Публикуване на коментар