Китсуне*

 Слънчев лъч в зимен ден е най-близката връзка с острие на нож. Болезнена светлина. Границата. Ивица земя между дърветата през която няма да  мине никой. Там е от някога и заради някого. Най-добрият и верен приятел на листата които падат, скоро ще посрещне с радост и снега.

Някъде в линейността на елементите, лисица, без видим белег за възраст,  очаква времето. Пътник, с машинални крачки и раница, следва мислите на целта си. Космите на лисицата следват вълните на вятъра, космите от брадата на човека са в такт.  Стъпките му екзекутират тишината със смъртните викове на изсъхналите листа. Твърдите подметки пречупват гръбнаците им и натрошават жилите.

Лисицата е спокойна, обещано й е.

Звукът изчезва в посока на вятъра, скрива се между меките мъхове и чака.

Бледа и мека е човешката ръка, протегната и с разтворена длан тя прилича на парче откъснато от платното на кораб. Силна буря потопила човешки души сред тонове трупове на дървета. Останалата бяла тъкан е пропита с проклятието на безверници.

По носа на лисицата танцува аромата на кръчмата от пристанището. Смехът на леки жени я дави, спира въздухът й, острите псувни на капитана преминават през носа й и се забиват в очните ябълки. Жълтото на очите й потъва все по-дълбоко, капките се стичат от клепачите й и вятърът не успява да ги изсуши.

-Тръгвай пътнико, тя е там. Не те очаква, изпраща те. Аз ще си поговоря с времето, но то ще дойде. Ти тичай …

*Китсуне (на японски: 狐) е японската дума за лисица. Лисиците са често срещан обект в японския фолклор; на български, в този контекст, изразът китсуне се отнася за тях. Историите ги изобразяват като интелигентни същества, притежаващи магически способности, които растат с увеличаването на тяхната възраст и мъдрост. Една от най-важните им способности е, че могат да приемат човешка форма. Докато в някои фолклорни истории за китсуне се твърди, че използват тази си дарба, за да мамят другите – както често правят лисиците във фолклора – други истории ги изобразяват като верни пазители, приятели, любовници и съпруги.