Знахарката

      Тръгна си когато луната свършваше. Тръгна си и никой не разбра кога е станало. В тъмното на нощта, с помощ от вятъра и под съпровод на сова.          На сутринта Земеделецът бил дошъл както е обичаят. Поляната била отъпкана добре и широка следа водила към гората. Беше тичал почти час докато краката му не се преплели, едвам се върнал.      Извикаха Ловеца. Той използваше последните лъчи на слънцето да огледа. На поляната беше трудно да се разбере какво е станало през нощта. Цялото село беше минало и оставило своята следа.  - При втори петли се събираме. Пет човека. Една луна няма да ни има.      Нямаше доволни от решението на Ловеца, младите искаха да тръгнат веднага, старите пресмятаха колко жито ще загубят от липсата на пет здрави мъже в жътва. Все пак едните усещаха, а другите знаеха, гладът може да убие неколцина, но спрат ли да си помагат ще загинат всички.       В тъмното се събраха, дружината и трима старейшини. Ловецът прерови торбите, изхвърли няколко неща, върна някои да

Вятър

Добре че дойде този вятър. Отдавна го чаках. Имам сметки за уреждане с него. Толкова много закъсня. Скри се. Бяга. Старият въздух разяждаше бронхите. Не излизаше. Нищо не помагаше. Имах нужда да премести атмосферата и с това изменчиво налягане да изчистя дъха. Да издишвам към небето, с двуизмерните начертани от звезди линии. Чисто небе ми трябваше. Предопределеност. Съдбата на лековерните. Омръзна ми онази дълбочина на астрономията и метрологията. Обемни форми. Подмамващи, удобни за губене. Сега вятърът натиска отвън, затваря очите, прегръдката му те избутва и нахлува в устата. Не е нужно да дишаш. Въздухът те изпълва. Сърце стомах, черва, пихтия в мех. Изключваш мозъка, нервна система, рефлекс. Няма вече онези газирани балончета под гърдите, а монолитен газ, гранит. Дланите сами се обръщат, струиите изтичат през пръстите. Звук, постоянен, смехът на света. Мъртви думи, течение без мисли. Така се празнува, събрани под общ покров, чисти от себе си, оплетени в буря. Свободен човек от човека. Спасен. Нов дъх. Късно дойде, добре че дойде

Коментари

Популярни публикации от този блог

Пандемичен, сутрешен сън 10:30

Китсуне*

Знахарката