Добре че дойде този вятър. Отдавна го чаках. Имам сметки за уреждане с него. Толкова много закъсня. Скри се. Бяга. Старият въздух разяждаше бронхите. Не излизаше. Нищо не помагаше. Имах нужда да премести атмосферата и с това изменчиво налягане да изчистя дъха. Да издишвам към небето, с двуизмерните начертани от звезди линии. Чисто небе ми трябваше. Предопределеност. Съдбата на лековерните. Омръзна ми онази дълбочина на астрономията и метрологията. Обемни форми. Подмамващи, удобни за губене.
Сега вятърът натиска отвън, затваря очите, прегръдката му те избутва и нахлува в устата. Не е нужно да дишаш. Въздухът те изпълва. Сърце стомах, черва, пихтия в мех. Изключваш мозъка, нервна система, рефлекс. Няма вече онези газирани балончета под гърдите, а монолитен газ, гранит. Дланите сами се обръщат, струиите изтичат през пръстите.
Звук, постоянен, смехът на света.
Мъртви думи, течение без мисли.
Така се празнува, събрани под общ покров, чисти от себе си, оплетени в буря. Свободен човек от човека. Спасен. Нов дъх.
Късно дойде, добре че дойде
Коментари
Публикуване на коментар