Писмо

Здравейте, Скъпа.
Тук облаците се спускат над дърветата с надежда да ги смажат. Капките само помагат. Аз все повече мисля в многоточия.
Обсебен съм от многоточия, от пространствата  между точките. Обсебен съм от това, как там може да се събере от една дума до цяла глава, а й самата книга. Докато обикалям мокрите и празни улици, наричам всяка капка на точка и запълвам мястото между тях. Когато станат много спирам да си почина под стряха.
Онзи ден имах късмет да се спра до кирпичена къща. Преди това видях в нея да влизат пет местни жени с тъмните си дрехи. Вървяха в редица, малкото светлина под облаците вече изчезваше и те хлътнаха в крива дъсчена врата. Къщата беше на пътя ми, а до  най- ниският и прозорец, затворен с капаци, имаше каменна пейка. Седейки там можех да чувам добре, при желание и да виждам част от ставащото вътре
Не за това седнах, но се възползвах от възможността.
- От колко време е разхлабено?
- Три дни. Спря да суче. Аз вече пресъхнах.
- Гине, носиш ли свещ?
- Да, взех. - обади се трети глас.
- Отче наш, който си на небесата … - първият глас премина  в напевно говорене, замлъкна, припряно шумолене на дрехи. -  Маре, раздели я, една част наричаш за смърт другата за живот. Сложи ги при краката му и пали.
През дупките на прозореца започна да излиза жълтата светлина на свещите, надникнах, в нощвите за хляб  в захабени пелени лежеше малък вързоп.

-          Чухте ли за сватбата в Стеврово, преди три седмици. На Запрян овчаря,дъщеря му, се харесала с момче от селото. Добро момче. Запрян склонил да се оженят. Уговорили сватбата, минал годежа. Между годежа и сватбата, се качил да  нагледа стадото. По обяд се уморил и реши да легне под една ела, заспал. Събудил се, тъкмо  една лисица да скочи да го захапе. Успял да я утрепе с тоягата, ама тя го одраскала с един зъб. Премил го бързо и слязъл в селото. Жена му разправя, че цяла нощ се въртял и потил, не могъл да спи. На другия ден дошли сватовете, музика, хора. Запрян останал с дъщеря си в една стая и чакали момчето да се качи да ги благослови. Качило се то. Забавили се много, два часа. Накрая се качили да видят какво става. Тропали, тропали, нищо. Напънали врата. Вътре, Запрян  заклал двамата с два ножа си и изял черния дроб и мозъка. Лисицата била бясна. През нощта бесът стопил мозъка му и той побеснял. Като видял хората на врата скочил през прозореца и побягнал. Вдигнала се  потерия от селото, на края на деня го заклещили в един дол. Уцелили го в главата. Като отишли при него лежал до една локва, главата му се разцепила от куршума и вътре била празна. Натрупали го с клони и го запалили. Едно момче от потерията, казва че едното му ухо липсвало.Нещо успяло да го отхапе, преди да стигнат до него. Сега обикалят  втора седмица и убиват къде що видят куче и лисица. В Милево ще тричат кучета, а попът от Мъсрево обещал да прави литургия.

Секунди тишина и шумолене на дрехи, светлината през цепките се раздвижи.

-          За Фараша от Остинци разбрахте ли? Бил на пазар в града. Счупил колело и се забавил да го оправя, замръкнал баш в гората над Калето. В полунощ усетил, че някой върви с него. Чувал първо как се трошат клони, после с края на око си виждал бяла дреха. Спрял разпрегнал кончето, нахлузил хамута и оглавника, наметнал чула и затеглил каруцата. Нещо бяло, виело и летяло около него. От къде минал , как минал не помни. На сутринта булката му го намерил  блед и припаднал пред портата, три дни с треска излизал страха му. Втора неделя, дума не продумва, но вече започнал да се храни. Кончето се върнало, цялото изподрано, влезнало в обора  и не иска да излиза от там.  Знахарката от Тишковата махала, казала, че ще се оправи , три недели трае самодивския страх.

Тишина, шумолене …

-          Ванчо вчера се върна от града. Срещнал трима стражари на излизане. Разговорил се. Питали го от къде е, кой е. Разбрали, че има деца, казали да внимава. Особено, ако получи повиквателна. В града вече три деца били изчезнали. На всичките бащите им на фронта, децата 7-8 годишни. Изчезнали. Играли на двора и изчезнали. Говори се, че ги хващат и ги държат затворени. На пълнолуние се събират, слагат ги в бъчви с ножове вътре, започват да пеят и въртят бъчвите. Източват кръвта им, изпиват я после. Опиват се от нея. Цяла нощ хора чували песните им. Един циганин, видял едно куче, което май носело  ръка.

Шумолене …

-          Вчера у нас дойде глашатая. Донесе писмо за Киро. Викат го. Утре ще ходи да говори с околийския. Три деца имаме, може да го свободи.  

                                     

Светлината  запулсира, по-бързо и по-бързо, после рязко намаля. Погледнах, на ръба на коритото за месене, едната свещ беше изгаснала, другата беше останала малка догаряща част.

-           -   Маре … Маре …???

Започна пак  да вали, вече в тъмното капките удряха по-силно. 

…

Чу се тихо мяукане, повтори се, постепенно се превърна в тих бебешки плач.

-          - Маре, гладен е. Дай му.

-          - Нямам …

-          Чакайте, аз имам още от моята.

След  бързо шумолене, през дъжда можех да чуя жадно сучене.

         - Утре ще пиша на Пешо, че се оправи.  Може да го пуснат отпуск.

Светлината премигна пак и изчезна напълно.

Използвах тъмнината и се измъкнах.

Живот под облаците, мила.