Вечерта е тиха. Лягам.
Стъпки по чакъла. Камъните се удрят един в друг.
Две стъпки и затихват. Не знам кой беше.
Споменът разпознава. Изравя. Спомнян си друг шум от камъни.
Запомнен някога. Далечен.
Моментът от два такта даде началото. Камъни се струпват и трополят в главата ми. Музика. Симфония. Удрят се, звънят. Стъпало ги притиска.
Търкат се. Красиви звуци. Красиво стъпало. Красиви камъни. Ритъм. Спомнен ритъм.
Заспивам. На границата. Удължавам партитурата.
Такт след такт.
Искам да си спомня крака, очите.
В нощта звукът рисува. Аромат. Музика.
Спомнянето ме унася. Когато няма светлина всичко е възможно.
Звездите са чакъл. Движат се в музика, клокочене, търкаляне.
Отекват. Пещера. Огън. Сенки до огъня.
Спомен. Не искам да спомня хората до огъня.
Сенките по стените. Играят не спират.
Сливат се. Неразделими. Любимите мечтаят.
Луната. Преминава с тътена на кораб. Сенките от огъня играят по луната.
Сигурно в пещерата за пръв път камък е ударил камък. Трупали са се.
Спомена не е мой, на времето е. Танцът, на времето е. Музиката, на времето е.
Аз крада. Те крадат. Откраднахме.
Сънят дойде. Спокоен.
Стъпалото, кракът, аромата, думите.
Във времето. На времето.
Върхът е гол. Бял от сняг. Зъб.
Небето синьо.
Дърветата зелени. Маслено.
Снежинки. Клокочат. Вятърът преминава през бялата река.
Снимката ще запомни. Ще остане.
Бяло. Синьо. Зелено, маслено.
Изгубих се.
Връщам се.
Сутринта.
Коментари
Публикуване на коментар