Милост Божия


Здравейте, Скъпа
Продължавам своя път по завъртените улици на селото.  Тук всеки завой е въпросителна. Кука която се закача за теб и те дърпа по-навътре, до следващия завой и следващата кука. Неравномерни криви, самодостатъчни. Като целият този град, май нарочно захвърлен на далеч на остров в морето. Пристигаш с въпроси, научаваш въпроси и си тръгваш с въпроси. Тук има църква /така я наричат местните/ „Милост Божия“, друго подобно име не съм чувал и когато ти казвам църква, не си представяй кръстовете и иконите на познатите ни храмове. Това  е едноетажна постройка с две стаи в който се влиза през различни входове. Като всичко важно тук и тя е извън центъра близо до пристанището. Стените отвън са голи и колкото съм могъл да надникна  и вътре няма нищо, освен по един дървен нар във всяка стая, приземният етаж е вкопан дълбоко в земята, няма прозорци.Чувал съм само един човек да говори за този храм и то той беше сериозно пиян.
В този храм местните изпълняват Съда на любовта. Това  е ритуал за всеки извършил Престъпление срещу любовта. Не си представяй хората тук като вятърничави романтици, напротив те са извънредно практични еснафи , може би за това лишени от способността да се справят адекватно с емоционалните си терзания. Трябва да им призная обаче, че прагматизмът е ги е извел до теория, новаторска и много свободомислеща. Пред Любовта всички са еднакво длъжни и еднакво виновни. Няма да намериш човек които да оправдае мъж за изневерите му или не доброто му отношение към съпругата, както сме свикнали често да виждаме. Цялото това преклонение пред Любовта е извело и системата им за Милост. Онази Милост обещана на вярващите със саможертвата, Милостта на Истината.
Всеки обвинен в Престъпление срещу любовта, а той може да бъде обвинен само от своя партньор, не е съден или заклеймяван от никой друг. Та същият за двайсет и четири часа е затварян в едната стая на църквата, в другата стая се избира чрез жребии търговец, кандидатстващ за разрешително за търговия. Това което съм чул е, че обвиненият може да разкаже всичко на търговецът, може и да мълчи. Но след това търговецът излиза и на партньора обявява /без да знае обвинението/ „Виновен“ или „Невинен“.
Невинните биват напълно реабилитирани и никой не споменава миналото. В случаи когато обаче по-късно по някакъв начин е доказвана тяхната виновност, търговецът губил права за вечни времена.
Обявяваните за виновни имали два пътя пред себе си или да заминат тихомълком през пристанището или да поискат извинение от партньора си и ако получат прошка отново никой по никакъв начин не трябва да споменава миналото.
Около този странен ритуал има много условности и въпроси. Изглежда толкова объркан и завъртян. Може би е заради източника, който ми разказа всичко, не знам, но този храм „Милост Божия‘ е точката на няколко въпросителни и събира в себе си  Отговорността на любовта, Истината на човека , Милостта на търговеца, Прошката на тълпата.


Живот под облаците

Коментари